Bourgas, Regional Library 'P.K.Yavorov' Information centre


За Владимир Василев и бургаското сътрудничество в "Златорог"

ЗА ВЛАДИМИР ВАСИЛЕВ И БУРГАСКОТО СЪТРУДНИЧЕСТВО В “ЗЛАТОРОГ”

САВА ПОПОВ
Бургас

Литературен Бургас през погледа на сп.”Златорог” – Петко Росен, Стефан
Станчев, Мара Цончева


Бургас не е античен град. Той има сравнително удобен и вдаден в сушата Бургаски залив, но корабоплаването и връзките му с останалия свят в миналото са без особено възходящо развитие. Мястото му е стратегическо, но е маларично, липсват питейни водоизточници, няма удобни комуникации с останалите селища. Бургас е нов град. При Освобождението през 1878 год. Той има под 3000 жители, предимно гърци. Бургас няма интересна история и може би и поради тази причина ние сме ревниви към всеки голям или малък принос в материалния и духовния живот на нашия град. И този естествен локален патриотизъм е просто оправдан. “Аз съм кореняк бургазлия”... – се произнася с гордост. Или противното – “кувлия” ... – казано пренебрежително. Бургас не е Велико Търново или Пловдив, но има своите личности, с които се гордее.
И ето, че най-после дойде ред и на Владимир Василев – официално и някак като “литературен десант” с благодарност да отбележим 120 години от рождението му и 40 години от неговата смърт (1883 – 1963 г.). Научих, че тази е третата национална научна конференция,(6 и 7.02.2004 г) посветена на Владимир Василев – след София и Варна. Бургас никога не бърза – и днес тази наша Община прави това признание 14 години след 10.ХІ.1989 година. Тук да си спомним написаното от Върбан Стаматов – “поне малко да измием срама”... А бургаската културна общественост може с гордост и удовлетворение да припомня и да бъде пристрастна от обстоятелството, че Владимир Василев е роден в Бургас на 4 ноември 1883 година на ул. “Булаир” №5 и при това произхожда от именит жеравненски род – Филаретовия.
Ентусиастът краевед и учител Данаил Константинов от Жеравна ни информира за това в книгата си “Жеравна” – 1948 г.
Бащата на Сава Филаретов, Вълко Матеев х.Стойнов бил голям скотовъдец – кехая (общински съветник) в Одринско. Освен стадата коне и говеда той имал и над 10000 овце. Негови синове са Сава Филаретов (1825 – 1863 г.) и Матея със син Васил – интелигентен мъж, деятел на читалищното дело в Жеравна преди Освобождението и след това дългогодишен държавен чиновник – съдия и такъв около две години в Бургас, където се ражда неговия син Владимир Василев Матеев. След
Освобождението в Бургас с население под 3000 жители предимно гърци, се преселват доста жеравненски семейства. Най-вероятно Васил е повикан за съдия в Бургас в 1880-а или в 1881 година от назначения окръжен управител Иван Цанков, който е от Жеравна, а много е възможно да е повикан и по-рано от Тодор Икономов (1879 – 1880 г.), също жеравненец.
Когато бебето Владимир е вече на около две години, малкото крайморско градче Бургас има 5865 души население – като българите са 35,5 % от цялото население, останалите са гърци, арменци, евреи, цигани и др.
В годината, когато е роден Владимир Василев (1883) професор К.Иречек посещава Бургас и ето какво ни съобщава:
... “Към пристанището равни улици, насадени с редове акации, нови тухлени къщи, нова гръцка черква, ново българско училище и всякакви складове и всичко това прави впечатление на неотдавна основан международен град с известно бъдеще. Само жълтите лица на населението, които сведочат за честите трески, чиито произход трябва да се търси в местонахождението между двете лагуни, а също казват и голямата консумация на риба и възбуждат у нас донякъде страх. Към морето се спущат стръмни глинести или пясъчни брегове. Само в околността на митницата се навежда към водата по-полегат склон, там са и скелетата и мостчетата за товарене и разтоварване на корабите. Пристанище с каменни насипи и охрана тук няма, ами само отворен лиман, в бурно време много опасен. Тъй нареченото “Ченгене скеле” (Циганско пристанище), което сега (1883 г.) се смята за най-добро прикритие и за най-големите кораби. Русите през последната война тук са имали казват, своите складове и телефонна станция”.
И малко подробности. През учебната 1882-1883 г. в Бургас в девическото училище се окрива за първи път първи клас с пет ученички. Същата година в мъжкото училище пои липса на ученици не е имало класове. През 1883 г. се привършила постройката на първото по-солидно здание за училище, строено от общината – било масивно, на три етажа.
През 1884 г. в Бургас е роден Стефан Тинтеров (1884-1912г.), бъдещия Вен – Тин – добър поет, загинал нелепо твърде млад, а от 1907 г. неразделен приятел на Петко Росен.
.................................................................................................................................
В Бургас сп.”Златорог” от 1920 г. се разпространява чрез абонамент (с-ва Гюлмезови, Попови, Теневи, Чорбаджиеви и др.) и чрез дългогодишната учителка в у-ще “Св.Кирил и Методи” Толева, казват
близка на Цвета Ленкова – Василева, както и от Петко Росен, Стефан Станчев (за училища и библиотеки) и на роднини и близки чрез Мара Цончева – художничка.
Кои бургазлии сътрудничат на сп.”Златорог” през целите негови 24 годишнини? Това са Петко Росен (с най-много напечатани материали), Стефан Станчев и Мара Цончева.
Ето участието на Петко Росен в различни годишнини:
стр.165. В Странджа – сп.”Златорог”,ІІ,1921, кн.3, стр.134-140.- От Дунав
до Бяло море, с. 107-117
стр.42. В Просъница – сп.”Златорог”,ХІ,1930, кн.8-9, с.292-305.- В поле
широко, с.72-88
стр.81. Бекликчиите – сп.”Златорог”, ХVІІ,1936, кн.4, с.176-181.- В поле
широко, с.145-153
стр.62. На Вълчановия мост – сп.”Златорог”, ХХVІІІ, 1937, кн.8, с.324-
329, със заглавие: Вълчановият мост, разказ.- В поле широко,
119-127
стр.281. В плен/Из спомените на баща ми/ - сп.”Златорог”, ХХ, 1939, кн.5,
с.234 – 239
стр.462. Битови черти в нашата литература – “Златорог”, ХІІІ, кн.ІІ-ІІІ, с.
96-102.
Г.Константинов – Между народа, кн.6, 1933 г., Сп.”Златорог”
В книжка на сп.”Златорог” от 1943 г. Любен Цветаров публикува рецензия за книгата на Петко Росен “От Дунав до Бяло море”(стр.275)

Стефан Станчев (журналист, читалищен и туристически деятел, писател) е представен в сп.”Златорог” с три публикации:
Актьорът без маска – стр.339, 1940 г.
Пилоти на живота – стр. 431, 1940 г.
Сирак Скитник в борба с шаблона – стр.110, 1943 г.

В книжка от 1940 г. (стр.151) Павел Спасов рецензира книгата с есета “Сребърни везби” на Стефан Станчев.
Мара Цончева участва в сп. “Златорог” с две статии:
Модерното изкуство, пречупено през средната публика – 1940 г.
Наредба и украса на съвременния дом – стр.85 – 1941 г.

В Държавния исторически архив се съхранява и фонда на Владимир Василев и там откриваме редица писма от Петко Росен и Стефан Станчев.
Известно е, че Владимир Василев не е обичал да пътува. Рядко е
напускал София. Не е идвал често в Бургас. В Жеравна се е застоявал през летни месеци, но трайни спомени за него там нямат. Дружал е предимно с учителя Данаил Константинов.
Редовно е изпращал сп.”Златорог” на читалището и аз лично видях всички годишнини, старателно подвързани.
Ето една следа от негово пребиваване в Бургас през май 1938 година. Владимир Василев три дни е гост на Бургаския народен театър, поканен от директора Георги Костов. И в разговор с неизвестен журналист от в.”Бургаски фар” той казва, че е гледал две представления – “Министершата” от Бр.Нушич и “Лесно им е на мъжете” от Барабаш, като изказва добрите си впечатления от нашия град и завършва: “Преди всичко се радвам, че в Бургас успя да се създаде постоянен театър, който ние в София смятаме за един от първите провинциални театри”. И завършва с мисълта: “Всеки тук в Бургас може да стане поет”... По това време той е директор на Народния театър в София.
И в края на тази част от моите пъстри бележки за Владимир Василев ще припомня няколко факта, които, мисля си, че не трябва никога да забравяме. Поне в това изложение те не се нуждаят от никакви коментарии.
Владимир Василев умира на 80 годишна възраст на 27 декември 1963 година.
Необходимо е да бъде популяризиран един трагичен факт, който ни съобщи наскоро Радка Пенчева, която открила в архива на Съюза на българските писатели протокол № 4 на УС на СБП от 14 ноември 1944 година. Този абсърден документ разкрива как и с какви обвинения са изключени 29 писатели от СБП.
...”Управителният съвет намери, че някои съюзни членове, които чрез литературни и публицистични творби, така и чрез дела – като министри, общественици и пр., са проявили дейност, която е била в разрез с интересите на народа и културата ни и следва да бъдат заличени от списъка на съюзните членове”.
Владимир Василев е последен – под № 29. Ето присъдата. “29. Владимир Василев – политик, организатор и проводник на литературната реакция у нас”.
Половината от заличените от списъка са вече в затвора и някой от тях осъдени на смърт. Протоколът е подписан от Младен Исаев.
Владимир Василев е 61 годишен на девети септември 1944 година. Цели 19 години живее унизен, руган и беден в социалистическата ни
родина без да се съобрази с искането на всевластния Вълко Червенков,
който на събранието на писателите, членове на БКП на 28.12.1955 г. заяви високо от трибуната:
...”Докато такива, като Владимир Василев не излязът с публична самокритика за пакостното дело, което в течение на десетилетия на вършили в нашата литература, те не могат да имат нашето доверие”.
Нали вече знаем, че талантливия и разумен журналист от БКП Димитър Найденов е написал в дневника си за историята с “Кормило” и злобата срещу Владимир Василев:
...”Това беше бунт на по-малко талантливите срещу по-талантливите”... Нали и Георги Цанев един ден в минута на просветление казал на Боян Ничев: ...”Тяхният лозунг беше – некадърници от всички страни, обединявайте се!”
Само 23 дни преди смъртта на Владимир Василев – на 4 декември 1963 г. се състои пленум на ЦК на БКП – “историческо заседание” на което участвуват 101 члена и 68 кандидат члена – и обсъждат дали и как България да стане 16-тата република на СССР. Не се изказват само Лозан Стрелков, Георги Караславов и проф. Сава Гановски. Всички останали са категорично “за”.
Няколко писатели написаха затроващи спомени за погребението на Владимир Василев /Върбан Стаматов, Борис Делчев, Тончо Жечев, Атанас Свиленов.../Имало е някакво неопределено намерение Съюзът на българските писатели да публикува некролог за неговата смърт. Политбюро на БКП не разрешава, а тихо – мълком се внушава и на малобройните Владимир Василеви изпращачи на гробището да не се произнасят прощални слова. Всички се чувствуват гузни, виновни и безпомощни.
В дневникът на Александър Геров на дата 29 септември 1966 г. той написва: ...”или Венелин Коцев, който забрани некролога на Владимир Василев”. Години след това Геров в разговор с бургазлията Тодор Ив.Тодоров потвърдил това с погнуса.

Добър финал е изключително верната къса и точна констатация на доц. Сава Василев в книгата му “Литературния мит Вл.Василев”:
...”С излизането на сп.”Златорог” действително то промени конфигурацията на цялото естетическо национално литературно пространство, институционализира се представата за Литературата”.

Докладът е изнесен на Националната научна конференция
за Владимир Василев,проведена в Бургас на 6 февруари 2004г.
Публикуван е в сборника ”Владимир Василев – критикът,
редакторът, естетът” .Състав. и ред.Сава Василев,2005.


Източник: Регионална библиотека П.К.Яворов, гр.Бургас - културно информационен център86
http://www2.burglib.org