Начало
Новини Електронни каталози Библиографии Контакти Услуги Каним Ви... Форуми
Търсене  
Библиотеката
 История
Биография на Пейо Яворов
 Дейности и задачи
 Електронни ресурси
 Структура
Директор
Заемна служба
Читалня "П. Дубарова"
Методичен отдел
Читалня за хуманитарни, точни и приложни науки
Междубиблиотечна заемна служба /МЗС/
Ресурсен център на Гьоте-институт България
Отдел "Нормативни документи"
Читалня за текуща периодика
Изкуство
Справочно-библиографски отдел и краезнание
Комплектуване и обработка
Обучителен център
Детски отдел
Автоматизация
Административен отдел
 Фондове и каталози
Фондове
Лични колекции
Каталози
 Библиографии
Георги Дюлгеров
проф. Иван Карайотов
Христо Фотев
Петя Дубарова
 Услуги
Правила
Такси
Въпрос-отговор
 Проекти и програми
Проект „Земята по-чиста, ние по-знаещи”
Проект "Глобални библиотеки"
ПРОЕКТ „РЕГИНА ПИ”
ABLE
Проекти на Министерство на културата
Мегапроект “Пушкинска библиотека”
Ресурсен център за съвременен танц
Проект „Парчета @рт”
 Каним Ви ...
 Нови постъпления и книги с автографи
НА ВАШЕТО ВНИМАНИЕ
АБОНАМЕНТ
АВТОГРАФИ
 Библиотечна мрежа
В областта
Библиотеките в България
СБИР
 За Вас, библиотекари
 Дарители
За 2016 год.
За 2015 год.
За 2014 год.
За 2013 год.
За 2012 год.
За 2011 год.
За 2010 год.
За 2009 год.
За 2008 год.
За 2007 год.
За 2006 год.
До 2006 год.
Електронни ресурси
 Дигитална библиотека
 Каталози
    · на РБ"П.К.Яворов"
    · РЕГИНА
    · РЕГИНА-ПИ
    · РЕГИНА СТАТИИ
    · на други библиотеки
Бургаски край
 Област
 Община
 Бургас
Никулден - Ден на Бургас
Освобождението на Бургас - 6 февруари
24-ти пехотен черноморски на Н.В.Царица Елеонора полк
 Общини в Бургаска област
 Културни институти
Галерии
Музеи
Държавен архив
Театри, музика...
Издателства
Творчески съюзи
Книжарници
МКЦ
 Културни прояви
Общински
Национални
Международни
Литературни новини
 Учебни заведения
 Народни читалища
 Национален парк     Странджа
Други
· Бележити дати и събития
· Културна програма
· Фотогалерия
Europeana
Покажи / Скрий
 
Покажи / Скрий
24-ти пехотен черноморски на Н.В.Царица Елеонора полк

БОЙНИТЕ ПОДВИЗИ НА 24-ТИ ПЕХОТЕН ЧЕРНОМОРСКИ
НА Н.В. ЦАРИЦА ЕЛЕОНОРА ПОЛК



    На 17 септември 1912 г. България обявява обща мобилизация. Българската армия започва военни действия на 5 октомври 1912 г., а на следващия ден 24-ти полк преминава българо-турската граница при село Радовец, Тополовградско и отблъсква граничните части на противника.
    Замисълът на Главното командване предвижда 1-ва и 3-та армия да настъпят към Лозенград и да разгромят турската Източна армия. Противникът също планира активни действия за спиране на българските войски. Настъплението на двете страни започва едновременно, в резултат на което се водят редица срещни боеве по линията Одрин – Лозенград (9-10 октомври 1912 г.).


    Първа дружина от 24-ти полк участва в ожесточените сражения при с. Ериклер (9 и 10 октомври), отблъсква турските войски и излиза пред Лозенград. На 11 октомври отбраната на противника е пробита и 3-та армия овладява втората по сила крепост в Източна Турция – Лозенградската. След претърпяното поражение при Лозенград войските на Източната армия заемат линията Люлебургаз – Бунархисар. Бойните действия са възобновени на 14 октомври с настъплението на 3-та армия към Бунархисар. Първа дружина от 24-ти полк достига главната неприятелска позиция при с. Пуралия, но, подложена на ожесточен обстрел, е принудена да отстъпи (16 октомври). На 18 октомври води тежко сражение южно от Бунархисар, където противникът се доближава на 400 м от българските окопи.   По време на ръкопашния бой ефрейтор Иван Абаджиев с помощта на редник Кольо Карпухчански пленява турско военно знаме.
    Българските победи при Люлебургаз и Бунархисар принуждават противника да се оттегли на Чаталджанската отбранителна линия. На 24 октомври 1912 г. Съединените армии (1-ва и 3-та) подновяват настъплението и на 30 октомври 24-ти полк заема височините източно от с. Тарфа.
    В боевете за пробиване на турската отбрана 24-ти черноморски полк се сражава храбро и понася тежки загуби. Убити са 106 войници, подофицери и офицери, безследно изчезналите са 129.


    След неуспеха на Чаталджанската операция българското командване прекратява бойните действия и се съгласява на преговори за сключване на примирие.
    На 20 октомври 1912 г. балканските съюзници сключват примирие с Османската империя, а на 3 декември в Лондон започват преговори за окончателен мир. В средата на януари 1913 г. те са прекъснати от новото правителство на Младотурската партия, което подновява военните действия.
 


    След проваления опит на противника за контранастъпление при Булаир и Шаркьой през януари 1913 г. българското командване решава да овладее Одринската крепост и да приключи войната. Частите на 24-ти полк се насочват към гр. Хавса и заемат позиция зад левия фланг на войските от Източния сектор. От 11 март полкът влиза в състава на обсадната армия и минава в подчинение на генерал-майор Георги Вазов.


    През нощта срещу 12 март 24-ти полк е съсредоточен в центъра на Източния сектор, северно от шосето Хавса – Одрин, и оставен в общ резерв. Същия ден получава заповед да се придвижи до овладените позиции зад хребета Мезар тепе. След осемчасов щурм всички укрепления в Източния сектор са превзети. С овладяването на Одрин са постигнати важни военнополитически и стратегически резултати, довели до края на Първата балканска война.
    Лондонският мирен договор (17 май 1913 г.) изправя съюзниците пред непреодолими противоречия по въпроса за разпределението на освободените територии. На 19 май 1913 г. Сърбия и Гърция подписват Договор за приятелство и отбранителен съюз, с което военният им сблъсък с България става неизбежен. Българското командване прехвърля войските от Източна Тракия на новия театър на военните действия от устието на р. Тимок до устието на р. Места. В района югоизточно от Щип 24-ти пехотен черноморски полк е в състава на 4-та армия. Повреме на Втората балканска война (1913 г.) полкът участва в боевете при р. Брегалница (17-26 юни) и на Калиманската позиция (5-11 юли).


    След сключването на Букурещкия мирен договор (28 юли 1913 г.) в българската армия е обявена обща демобилизация. По фронтовете на Първата и Втората балканска война 24-ти пехотен черноморски полк губи 1061 загинали, починали от болести и безследно изчезнали войници, подофицери и офицери.



    Със заповед № 84 от 17 февруари 1889 г. е създаден 24-ти пехотен черноморски полк. За пръв негов командир е назначен бесабарбският българин майор Александър Фудулаки (1856-1901).
   В периода 1894-1912 г. полкът се командва от полковниците: Христо Гюлмезов (1894-1898), Иван Велев (1898-1900), Янко Драганов (1900-1903), Марин Узунов (1903-1907) и Георги Иванов (1907-1912).
     Повреме на Балканските войни (1912-1913) командването е поверено на полковник Христо Недялков (1864-1943).



    На 9 август 1912 г. цар Фердинанд I назначава за шеф на 24-ти пехотен черноморски полк своята съпруга Елеонора (1860-1917), българска княгиня (28 февруари - 22 септември 1908) и царица (22 септември 1908 – 12 септември 1917). По този повод за новата униформа на личния състав е предвидено оранжево приборно сукно и вензел „Е” с княжеска корона. Поради малкото време до началото на мобилизацията и последвалите Балкански войни (1912-1913) полкът воюва с общовойсковата пехотна униформа.
    Принцеса Елеонора фон Ройс-Кьостриц завършва курс за милосърдни сестри към Германския червен кръст и участва като доброволка в Руско-японската война (1904-1905).
    След пристигането си в България (1908) е провъзгласена за покровителка на Българския червен кръст и ръководи дейността на редица благотворителни съюзи, дружества и организации.
    Повреме на Балканските войни (1912-1913) е зачислена в действащата армия с чин полковник и подпомага работата на военната санитарна служба. Като сътрудник на Международния комитет на Червения кръст има лична заслуга за оказаната чуждестранна медицинска помощ на фронта и в тила.


Назад Горе  
 

Формат за отпечатване  

© 2006, Регионална библиотека П. К. Яворов, гр.Бургас
Изработка: Prima-Soft