Начало
Новини Електронни каталози Библиографии Контакти Услуги Каним Ви... Форуми
Търсене  
Библиотеката
 История
Биография на Пейо Яворов
 Дейности и задачи
 Електронни ресурси
 Структура
Директор
Заемна служба
Читалня "П. Дубарова"
Читалня за хуманитарни, точни и приложни науки
Междубиблиотечна заемна служба /МЗС/
Ресурсен център на Гьоте-институт България
Отдел "Нормативни документи"
Читалня за текуща периодика
Изкуство
Справочно-библиографски отдел и краезнание
Комплектуване и обработка
Обучителен център
Детски отдел
Автоматизация
Административен отдел
 Фондове и каталози
Фондове
Лични колекции
Каталози
 Библиографии
Георги Дюлгеров
проф. Иван Карайотов
Христо Фотев
Петя Дубарова
 Услуги
Правила
Такси
Въпрос-отговор
 Проекти и програми
Проект "Глобални библиотеки"
ПРОЕКТ „РЕГИНА ПИ”
ABLE
Проекти на Министерство на културата
Мегапроект “Пушкинска библиотека”
Ресурсен център за съвременен танц
 Каним Ви ...
 Нови постъпления и книги с автографи
НА ВАШЕТО ВНИМАНИЕ
АБОНАМЕНТ
АВТОГРАФИ
 Библиотечна мрежа
В областта
Библиотеките в България
СБИР
 За Вас, библиотекари
 Дарители
За 2016 год.
За 2015 год.
За 2014 год.
За 2013 год.
За 2012 год.
За 2011 год.
За 2010 год.
За 2009 год.
За 2008 год.
За 2007 год.
За 2006 год.
До 2006 год.
Електронни ресурси
 Дигитална библиотека
 Каталози
    · на РБ"П.К.Яворов"
    · РЕГИНА
    · РЕГИНА-ПИ
    · РЕГИНА СТАТИИ
    · на други библиотеки
Бургаски край
 Област
 Община
 Бургас
Никулден - Ден на Бургас
Освобождението на Бургас - 6 февруари
24-ти пехотен черноморски на Н.В.Царица Елеонора полк
 Общини в Бургаска област
 Културни институти
Галерии
Музеи
Държавен архив
Театри, музика...
Издателства
Творчески съюзи
Книжарници
МКЦ
 Културни прояви
Общински
Национални
Международни
Литературни новини
 Учебни заведения
 Народни читалища
 Национален парк     Странджа
Други
· Бележити дати и събития
· Културна програма
· Фотогалерия
Europeana
Покажи / Скрий
 
Покажи / Скрий
Национален парк Странджа

 
СТРАНДЖА
http://www.strandja.bg/

 

Природа
 
 
(Панорама)

              Странджанският масив е разположен в югоизточната част на Балканския полуостров с площ около 10 000 кв.км. Формата на планината наподобява неправилен триъгълник, чийто връх опира на Босфора, а основата – на Бургаския залив, Мандренското езеро и Дервентските възвишения. Странджа се намира на територията на две държави – България и Турция. Най-високият връх – Махиада (1031 м н.в.) попада в турската част на планината. В българската територия се открояват две планински била – Резовското, с връх Голямо Градище (709 м н.в.) и Босненското, с връх Голямата Папия (501 м н.в.). Преди 60 млн. години този масив е бил действащ вулкан. Погледната отгоре, Странджа прилича на развълнувано зелено море. Природата е ваяла с векове релефа на планината. Въпреки малката надморска височина той е силно разчленен и атрактивен. Характерни за него са заоблени била, стръмните и врязани на места ждрелоподобни, речни долини. Многобройните пещери със своите разклонени галерии подобно на приказен лабиринт оформят един непознат и причудлив подземен свят.

 





 

  (р. Велека)
(Устието на р. Велека) 
         

             Основни речни артерии са Велека и Резвая. Извират от турската част на Странджа и навлизат в България с красиви проломи. Дължината на Велека е 147 км, като по-важни нейни притоци са Младежка, Мечи дол, Дяволски дол и Еленица. Горите при устието често биват заливани от пролетни води и образуват влажна зона с лонгозен характер, ценен дом за много растителни и животински видове. Дължината на Резовска е 112 км, а по-важните й притоци в българска територия са Делийска и Дълбокият дол.
          Своеобразното географско разположение на планината в близост до три морета – Черно, Мраморно и Егейско , формират климата й като топъл и мек, с висока влажност . Зимата тук е къса и топла , а есенно-зимните валежи са изобилни. В биоклиматично отношение планината разполага със значителни ресурси за климатолечение.


            Голямото  растително богатство на планината я отличава от европейските растителни формации и приближава до понтийско-евксинската растителност на Кавказ и Иранското Прикаспие. От 700 растителни вида, вписани в Червената книга на България, повече от 70 се срещат само в Странджа. Сред тях са странджанската зеленика, кримски чай, странджански дъб, източен лопух, пясъчна лилия, мокреш, блатно кокиче, кукрек, жълта водна роза, водна лилия и др. Растителните видове се групират в следните съобщества: прибрежни гори, източно-букови и горунови формации, източно-букови формации, ксеротермични дъбови гори, останки от маквиси и гариги. Години наред българските учени правят опити за култивиране по течението на реките на южни култури – бамбук, райска ябълка, мандарини, лимон, синап.

   
        



       В животинския свят на Странджа участват представители на европейската и малоазиатската фауна. Редица животински видове са вписани в Червената книга на България, а тюленът монах (в пещерите край Маслен нос) и в световната. От бозайниците се срещат 261 вида , 261 вида птици, 30 вида земноводни, 97 вида безгръбначни, 12 реликтни, над 40 вида риби. Над Странджа преминава големият прелетен път на птиците, известен от античността като Via Pontika. Планината е останала едно от последните убежища на малкия креслив орел и египетския лешояд, а скалните орли само тук гнездят по дърветата.Допреди 300 години планината е била обитавана от мечката, а рисът еизчезнал в началото на ХХ век.


 
 

(защитени животински видове)


        За да бъдат съхранени  неповторимите природни и културни дадености на Странджа и свързаните с тях традиции и поминък, през 1995 г. е създаден едноименният Природен парк. Тази най-голяма защитена територия в България е една от най-ценните и екзотични европейски защитени територии. Разположена е на площ от 1161 кв.км, като обхваща Централна българска Странджа с излаз на Черно море (между г.Царево и с. Резово). Паркът включва пет резервата: най-старият български резерват “Силкосия” (1933г.), “Витаново”, “Тисовица”, “Средока” и “Лопушна”, който е част от световната мрежа биосферни резервати “Човек и биосфера” на ЮНЕСКО.












                 (Лъвската глава)       


                  
 
           
   (Скален феномен "Сфинксът" - с.Синеморец)       



ИСТОРИЯ


               Наричана през вековете Тратонзос, Салмидесос, Монс Астикус, Хемимонт, Парория, Странджа  е планина с хилядолетна история, съхранила в себе си следите на няколко цивилизации.
            Най-старите следи от живот в планината датират от новокаменната и меднокаменната епоха (6 – 3 хил. пр.Хр.). Към средата на І хилядолетие пр.Хр. планината е обитавана от тракийските племена тини и асти, подвластни на Одриското царство. През ранножелязната епоха (ХІІ – VІ в. Пр.ХР.) местното население изповядва религиозните си култове на открито, най-често сред скалите. В основата на тези вярвания е  почитането на слънчевия бог, вкоренено у траките още през бронзовата епоха. Вярвали също в божествената същност на скалата, символ на мъжкото начало в Космоса, и на пещерата, като израз на женственото начало, от чието сливане се зараждал светът.
   И до днес тази вяра е съхранена в Странджа – в запазените скални светилища, долмени и жертвеници, в архаичните фолклорни обичаи. Още в зората на християнството някои от тези светилища са превърнати в параклиси, други и сега се почитат като места за изцеление и пречистване.
    Едно от най-съществените особености на Странджа и нейното крайбрежие е присъствието на мегалитната култура. Каменни паметници, наричани долмени са пръснати из цялата плянина. На 3 км. от гр.Малко Търново се намира най-известния паметник на древната тракийска култура в Странджа – куполната гробница-светилище в м.Мишкова нива. Култовото съоръжение еволюира от мегалитен паметник – долмен с крепида и земен насип, към монументално светилище - мавзолей.
    През 45 г.сл.хр.Рим окончателно поглъща Астейското царство и включва земите му в новосъздадената провинция Тракия. Римското владичество в Странджа е засвидетелствано на стотици места чрез некрополи, пътни станции и антични сгради. През римската епоха рудодобивът и металургията в района се развиват в особено големи мащаби.Сгурийте край с.Резово е най-голямото находище у нас на антична шлака. По скалистите брегове на Велека и Резовска са открити находки от малки ранновизантийски крепости, част от византийска отбранителна система срещу нашествията на авари и славяни.

       За пръв път Странджа е включена в българската държава през 705 г. при хан Тервел. По време на Второто българско царство заради непрестанните българо-византийски войни,Странджа попада ту във византийски, ту в български ръце. Границата се мести на север или на юг от планината, но най-често минава по централното й било. През 1308 г. през странджанските проходи преминават каталаните – испански наемници на византийска служба, които се разбунтували, плячкосали Източна Тракия и заедно с турски съюзници нахлуват в Източна България, извършвайки нечувани жестокости, чийто спомен е запазен в народна песен от Малкотърновско. Знае се , че към 1369 г. турците покоряват цяла Източна Тракия и непосредствено след  това  вероятно Странджа заедно с черноморските й градове. В следващите години крайбрежието на няколко пъти бива завоювано от тях и връщано на Византия, до унищожаването й през 1453 г. Завладяването на Странджа и крайбрежието е останало до днес чрез една от най-интересните легенди за планината: когато султан Мурад превземал странджанските крепости, обсадил селището-крепост Урдовиза(дн.Китен). Там живеела болярска дъщеря на име Стана Урдовиза. Тя била толкова красива, че султанът, запленен от нейната хубост й предложил да се омъжи за него. Девойката поставила условие да й бъде изпълнено следното желание: колкото земя в родния й край можел да обиколи ездач от изгрев до залез слънце, тази земя да бъде освободена от всички султански данъци и турци в нея да не се заселват. От ранна утрин Стана Урдовиза поела с “хвърковат” кон на югозапад и през целия ден прехвърляла гористи странджански баири и долове. Жребецът се обливал в бяла пяна, ала Стана бързала… Към привечер заобиколила селата Урдовиза,Ургари(дн.Българи),Мързево(дн.Кондолово), Граматиково,Заберново, Стоилово, Бяла вода и други,общо 17 села. Препуснала с последни сили по гористото странджанско било към черноморския бряг. Когато стигнали до залива, конят и красивата болярка от преумора намерили смъртта си. Оттогава заливът носи името Атлиман (Конски залив), а областта, която Стана успяла да обиколи, нарекли Хасекия – привилегирована земя, освободена от данъци. Султанският ферман, даващ привилегии на населението от Хасекията, бива унищожен през 1845 г. при убийството на последния му пазител хаджи Стоян от с. Звездец.
      Населението на Странджа е подложено на непрекъснати издевателства, за които се разказва в много народни песни и предания. Популярни са легендите за за народните закрилници – хайдутити, много са песните за Индже и Вълчан войводи, Кара Колю, Дели Стоян, Георги Гарабчи и др. 
        Историята на Северозападна Странджа през робството е неразривно свързана със съдбата на рода Белянови (след ХVІІ в. Бинбелови) от село Факия. Благодарение на Балчо Нейков е проследена няколковековната история на прочутия род, от който по-късно произлиза и войводата Стефан Караджа. През  годините на турското робство най-трагичен момент в историята на странджанското население е т.нар. “Караевренска катастрофа” (вер.1803г., с.Близнак), когато кърджалийските орди запалват кулата на местния спахия, в която изгарят живи стотици хора. Заради ужасите по време на кърджалийските времена (1785 – 1810)  и провалилите се надежди за свобода от руско-турската война 1828 –1829 г.,странджанското население е принудено да търси спасение – към Истанбул и Одрин или към созополското пристанище, откъдето руска флотилия ги извозва до Русия.  Изселват се цели родове, дори села. За период от 30 години от Югоизточна България се изселват над 130 000 души. И днес, въпреки съветската асимилация, в Южна Украйна, Крим, Молдова и Бесарабия има десетки села на тракийски бежанци, много от които носят имената на старите си селища.

     Странджанци посрещат свободата 35 години след паметната 1878 година. Берлинският договор отсъжда тези земи да останат в пределите на Османската империя. Веднага след него нова изселническа вълна се насочва, но този път към свободна България, а останалото в Странджа  и Източна Тракия население продължава борбата за национална свобода. Под ръководството на Вътрешната македоно-одринска революционна организация навсякъде в планината се създават революционни комитети, смъртни дружини, доставя се оръжие, навлизат чети, избухват сражения. На 29 юни 1903 г. в м. Петрова нива ВМРО взема решение за обявяване на Преображенското въстание. То избухва на 5 август в подкрепа на избуналото две седмици по-рано в Македония Илинденско въстание. За няколко дни Странджа е освободена. Цели 26 дни трае епичната борба на няколко хиляди зле въоръжени въстаници срещу 40-хилядната редовна турска армия и безчислен башибозук. Заревото на пожарите надвисва над планината – изгорени са над 60 села, хиляди старци, жени и деца са избити или отвлечени. Въпреки проявеният героизъм, обявената свободна “Странджанска република” е унищожена с голяма жестокост. Окончателното присъединяване на днешна българска Странджа става след катастрофалната за България Междусъюзническа война през 1913 г., когато губим цяла Източна Тракия с изключение на Малкотърновския и Царевския край.



Назад Горе  
 

Формат за отпечатване  

© 2006, Регионална библиотека П. К. Яворов, гр.Бургас
Изработка: Prima-Soft