| |
|
| Област |
Територия - 7 747 939 дка
Население - 427 152 души
Административен център - град Бургас.
13 общини с 257 населени места.
Географска характеристика:
Бургаска област е с най-голяма територия, разположена в югоизточната част България. Бургаската низина, Черноморското крайбрежие, източните части на Стара планина и българският дял на Странджа планина характеризират релефа на областта.
Черноморското крайбрежие е разчленено, със силно вдадени в морето носове и полуострови ( Емине, Маслен нос, Несебърски п-в, Поморийски п-в ). Пясъчните плажове при Несебър, Созопол и р.Ропотамо са просторни, дребнозърнести с широки дюни. В тази част на крайбрежието има 5 малки острова - св.Анастасия,Св.Иван,Змийски остров" , "Св.Петър" и "Св.Кирик". На север, в южните склонове на Стара планина се издига най-високият връх Калето. В границите на областта се разкриват докамбрийски и палеозойски метаморфни скали, различни видове варовици, варовито-глинески седименти. Полезните изкопаеми са разнообразни: медни, железни и титанови руди, мрамори, варовици, българити, кафяви въглища и глини.
Северозападно от Бургас се намира един от най-старите минерални извори в България с температура 41,5 градуса. В Атанасовското и в Поморийското езеро се добива сол , а по дънните им части и край Бургас има богати находища на лечебна кал.
Климатът в северните части на областта е преходноконтинентален, а в южните - преходносредиземноморски.Температурите на въздуха и водата, големият брой слънчеви дни и ниската степен на валежите дават възможност за отдих на открито през четирите месеци - от юни до септември. Черно море не е замърсено за разлика от други морски басейни в Европа, водите му не са толкова солени и в тях няма опасни животински видове и растения.
Реките които текат през територията на Бургаска област са къси и почти всички се вливат в Черно море - Ропотамо, Хаджийска река, Велека, Караагач, Дяволска река, Резовска река или в Бургаското и в Мандренското езеро - Айтоска, Русокастренска, Средецка, Факийска. Около Бургаския залив са лиманните езера - Атанасовско, Бургаско, Мандренско, Поморийско.
Естествени гори, главно широколистни (дъб, габър, бук) се срещат в Странджа и Източна Стара планина. Край реките Велека и Ропотамо са образувани лонгози. За опазване на уникалната растителност в края през 1995 г. върху площ 116 136,2 ха във вътрешна Странджа е обявен Народен парк "Странджа". През различно време от миналото до днес са обявени резерватите Силкосия - 396,5 ха, Узунбуджак(Лопушна) - 2529,6 ха, Витаново - 1112,4 ха, Средока - 607,8 ха, Тисовица - 749,3 ха.
Растителността като природна даденост създава специфичен здравословен пояс и микроклимат върху територията за отдих, което я прави обект за селски и познавателен туризъм, особено горите по реките Ропотамо и Велека, природните резервати. Горите в Странджа и Сакар планина създават благоприятни условия за ловен туризъм - един от най-доходните видове туризъм.
Икономическа характеристика: В Бургаска област се формира 5,22% от брутния вътрешен продукт за страната. В нейната икономика водещо място заема промишлеността. Тя е многоотраслова. Застъпени са почти всички промишлени отрасли. Някои от промишлените производства са единствени или определящи за страната: светли и тъмни нефтопродукти, химически влакна, пластмаси и други химически изделия, корабостроене, вентилационна и пречиствателна техника, товарни вагони, рибоконсервна промишленост и др. Като структуроопределящи отрасли на промишлеността се очертават:
- химическа и нефтопреработваща, на която се падат 70% от обема промишлена продукция;
- хранително-вкусовата и винопроизводство - 12,2%;
- производството на електроенергия и топлоенергия - 3,6%;
- текстилна промишленост - 2,4% и др.
Област Бургас се отличава с висока степен на индустриализация. Туризмът, селското стопанство и транспортът допълват икономическата й характеристика. Наличието на важни природни фактори са с важно стопанско значение. Такива са: полезните изкопаеми, почвеното разнообразие, плажните ивици по Черноморското крайбрежие, термоминералните извори, рекреационните условия в планинската част на об ластта. С изградената туристическа инфраструктура и с наличния туристически ресурс, само по Южното Черноморско крайбрежие, Бургаска област заема важно място в националната икономика.
Забележителности: Бургаска област обхваща изключително разнообразни природни дадености, ценни археологически богатства и културно-исторически паметници. Тук се намират 4 от природните резервати с международно значение - Узунбоджак, Силкосия, Ропотамо и Атанасовско езеро. Сред природните забележителности е заливът Алепу. За защитени местности са определени устието на р. Велека, езерото Вая и Пода, които са пунктове за наблюдение на птици.В областта се намират архитектурния резерват с. Бръшлян и фолклорния резерват - с. Българи.
Бургаски регион се характеризира и с богато културно - историческо наследство. През епохата на античността тук се развиват 4 главни икономически, политически и културни центрове, разположени по крайбрежието - Месембрия, Анхиало, Дебелт и Аполония. Хилядолетната човешка култура е оставила безценни архитектурни паметници: разкопки на антични градове, тракийски светилища и гробници, долмени, уникални паметници на културата - църкви и манастири.
 
Изключително богат е фолклорът на странджанския край с обреди и обичаи. В селата Българи, Бродилово и Кости се е съхранил езическият ритуал на жертвения танц на нестинарките, молещи за опрощение, изгаряйки злато в огъня, танцувайки върху огнена жарава с високо вдигната икона на светците Константин и Елена.
 
- Развитие и подобряване качеството на транспортната и техническата инфраструктура
- Създаване на икономически условия и предпоставки за развитие на икономиката на областта
- Стабилизиране на социалните и икономическите процеси на изоставащите общини в областта
- Опазване на околната среда
- Развитие на туризма, с цел привличане на чуждестранни инвестиции
- Съдействие за развитие на селското стопанство.
Разширение на Пристанище Бургас
Проектът предвижда изграждане на Източен вълнолом и Терминал за насипни товари. Финансира се със заем от Японската банка за международно развитие. Главен изпълнител е японската корпорация Мицубиши.
Разширение на ГКПП Малко Търново
Проектът е заложен в Програма за трансгранично сътрудничество между България и Турция. През юни 2003г. старта І етап от неговото изпълнение, включващ изграждане на тир - хале за обработка на товари. Вторият етап предвижда изграждане на обходен път Малко Търново - Бургас.Паралелно с разширението на пункта в Малко Търново се извършва и разширение на границата в Къркларели, Турция.
Изграждане на автомагистрала Тракия
Проектът за автомагистрала Тракия предвижда изграждане на отсечка Бургас - Карнобат от ЛОТ 5, представляваща двупосочен двулентов път с дължина 35 км. Той се финансира, чрез заем от Европейската банка за развитие, който е в размер на над 45 млн. евро. Строителните дейности стартираха през юни 2003г. и се очаква да приключат в срок от 900 дни. Главен изпълнител на проекта е турският консорциум Доуш и Еко.
Програма трансгранично сътрудничество с Турция
Програмата цели премахване на съществуващите различия между пограничните райони на България и Турция, за да се постигне постепенно изравняване в икономическото и социално развитие, с оглед бъдещата интеграция към ЕС. Пълноправното членство ще изисква приближаване до нивата на икономическа активност и жизнените стандарти, особено в пограничните райони, за да се избегнат неоправдани проблеми, свързани с премахване на границите и въвеждането на принципите на свободното движение. Програмата финансира проекти на стойност от 10 000 до 100 000евро, свързани с бизнес сътрудничество, развитие на предприемачеството, трансфер на технологии и разработване на маркетингови стратегии.
Създаване на модел за привличане на частни инициативи и управленско ноу - хау в летищната инфраструктура.
Проектът предвижда концесиониране на летище Бургас. Целта е подобряване на летищната инфраструктура, качеството и ефективността на предоставяните летищни услуги, съгласно международните стандарти, стимулиране на развитието на търговски дейности, привличане на инвестиции в летищната инфраструктура, без държавно финансиране, или гаранции.
  
|
|
|
|
|