Начало
Новини Електронни каталози Библиографии Контакти Услуги Каним Ви...
Търсене  
Библиотеката
 История
Биография на Пейо Яворов
 Дейности и задачи
 Електронни ресурси
 Структура
Директор
Заемна служба
Читалня "П. Дубарова"
Методичен отдел
Читалня за хуманитарни, точни и приложни науки
Междубиблиотечна заемна служба /МЗС/
Ресурсен център на Гьоте-институт България
Отдел "Нормативни документи"
Читалня за текуща периодика
Изкуство
Справочно-библиографски отдел и краезнание
Комплектуване и обработка
Обучителен център
Детски отдел
Автоматизация
Административен отдел
 Фондове и каталози
Фондове
Лични колекции
Каталози
 Библиографии
Георги Дюлгеров
проф. Иван Карайотов
Христо Фотев
Петя Дубарова
 Услуги
Правила
Такси
 Проекти и програми
Проект „Земята по-чиста, ние по-знаещи”
Проект "Глобални библиотеки"
ПРОЕКТ „РЕГИНА ПИ”
ABLE
Проекти на Министерство на културата
Мегапроект “Пушкинска библиотека”
Ресурсен център за съвременен танц
Проект „Парчета @рт”
 Каним Ви ...
 Нови постъпления и книги с автографи
НА ВАШЕТО ВНИМАНИЕ
АБОНАМЕНТ
АВТОГРАФИ
 Библиотечна мрежа
В областта
Библиотеките в България
СБИР
 За Вас, библиотекари
 Дарители
За 2017 год.
За 2016 год.
За 2015 год.
За 2014 год.
За 2013 год.
За 2012 год.
За 2011 год.
За 2010 год.
За 2009 год.
За 2008 год.
За 2007 год.
За 2006 год.
До 2006 год.
Електронни ресурси
 Дигитална библиотека
 Каталози
    · на РБ"П.К.Яворов"
    · РЕГИНА
    · РЕГИНА-ПИ
    · РЕГИНА СТАТИИ
    · на други библиотеки
Бургаски край
 Област
 Община
 Бургас
Никулден - Ден на Бургас
Освобождението на Бургас - 6 февруари
24-ти пехотен черноморски на Н.В.Царица Елеонора полк
 Общини в Бургаска област
 Културни институти
Галерии
Музеи
Държавен архив
Театри, музика...
Издателства
Творчески съюзи
Книжарници
МКЦ
 Културни прояви
Общински
Национални
Международни
Литературни новини
 Учебни заведения
 Народни читалища
 Национален парк     Странджа
Други
· Бележити дати и събития
· Културна програма
· Фотогалерия
Покажи / Скрий
 
Покажи / Скрий
ПЕТЯ ДУБАРОВА - БИОГРАФИЧНИ БЕЛЕЖКИ


Б И О Г Р А Ф И Ч Н И   Б Е Л Е Ж К И


Родена на 25.IV.1962 г. Майка й Мария Дубарова е прогимназиална учителка по литература. Баща й – Стайко Добрев е работник - майстор в един бургаски завод. Учи най - напред в училище "Иван Вазов" - Бургас, след което - в английската гимназия в същия град.На 4.XII.1979 г. едва на 17 години тя поставя край на живота си. Поетичният й талант се изявява в най - ранните й години.Още не може да пише, когато съчинява стихове игрословици.Първите й публикации са в "Септемврийче" и "Родна реч". Открива я известният бургаски поет Христо Фотев.

Нейни духовни наставници и насърчители са и поетите Георги Константинов и Григор Ленков. Петя има и артистични изяви. През 1978 г. участва във филма на режисьора Георги Дюлгеров - "Трампа".

През краткия си живот Петя Дубарова създава оригинални поетични творби, импресии, приказки и разкази, които се открояват в литературния ни живот от 70 - те години със самородната си изразна лекота, с дързостта и свежестта на художественото виждане. Поетесата естетизира първозданните стихии и вечните човешки ценности - морето, лятото, дъжда, младостта, любовта, поезията. Всичките й творби разкриват ярък поетически талант - единствен и неповторим.

Преди няколко години, в най - тежкия ноември в живота ми, след няколко безсловесни сезона на отчаяние от самия себе си (но трябва ли да говоря за това?), внезапно от щастливо попадналата тетрадка на деветгодишната Петя прозвънна ..."О, пчела - огнено око си ти!" И още десетина истински стихове, които не помня, но помня - няма да забравя никога - как детското доверие в думите изпълни душата ми, как потрепера асфалтът - долу там - от скока на първите кокичета.

Оттогава, където и да съм: към морето на моята надежда, към пристанището, ослепителната геометрия на нощните гларуси, към дърветата, изострени по посока на вятъра, към всичко, което е животът ми (и свободата да не ми принадлежи той), всичко, което е насочено срещу инертността и отчаянието ми, е и това малко, но извисено момиче,което "дъжда причаква на ъгъла" и мечтае за "дом, в който да се побере морето"...

Понякога трябва да се надигна на пръсти, за да го погледна в очите. (1976)

Почти непоносимо ми е да говоря за Петя Дубарова в минало време.И няма да говоря в минало време за нея - нейните прекрасни стихотворения и моето отчаяние във въздуха в който още вибрира крехкото дихание на устните й, ми забранява това.

В сегашно и бъдеще време ще говоря за нея аз - за да живея, за да се завърна отново в сърцето си, аз – отдавна емигриралия из собственото си сърце за разлика от нея, която не измени никога на своето,остана му вярна до края, не го прекрачи, за да се спаси, и го спаси, за да ни докаже, че все още има на света неща, които едно сърце не може да понесе.

Тя просто се ражда с чувството на съпричастна с "благородната вселена". С "Изкуството да говори с водата под дъжда"(как изрече тя - още дете "О, пчела – огнено око си ти"); със смелостта да се надвеси над "света на жабите, който мълчи, мълчи", да види как "извира радостта " самото водно конче, "И дори във блатото противно, заровено от тиня и листа, живее нещо хубаво и дивно, то има само своя красота". И отново дъждът, който я "причаква на ъгъла" на нейната улица, морето и майка й с "гласа на фея", баща й и първата тревога за морето - тя, слънчевата частица от плътта на благородната вселена, се чувства отговорна за живота...После "снега - бял като възглавница" (нейната още детска възглавница) и внезапното празнично откритие "Да си горещ и снежен е чудесно нещо, да си цяла снежна и гореща пак".

А скокът й от детството - към небето? "Защото като палава минута, внезапно грабната от дълъг ден, живея аз – от никого нечута, и цялото небе живее в мен".А изумлението от самата себе си? От тържествуващата вселена в цялото й същество? То още звучи в извисеността на нейната момичешка фигура, в свенливо - категоричното изящество на нейните жестове...Видяхме ли го ние това чудо? Заслужихме ли го? И наистина ли е възможно да го заслужим? "Защо не съм добър, среднощен влак? Тогава аз на всеки бих раздала завръщане...Но бих поела пак..." и внезапното - "Ще бъда най - безавторна - щастлива. Ще бъда просто малка тайна" - тя, която печати от дете - само кратките й стихотворения в "Септемврийче" са едно от най – чистите явления в детската ни поезия, поразяващи с автентичността си...А стихотворенията й в "Родна реч", които радваха редакторите на списанието и хилядите й връстници – немалко попаднаха (а можеше ли да бъде иначе) в орбитата на нейното празнично присъствие? Самият аз - и кой вече е в със тояние да ме накара да се засрамя, да се ужася от незаконното си понякога съжителство на думите?

"Плачи ти, лято, бъдещо сираче. Ела сега, спасителю - Поете". Само тя можеше да изрече това. Да ни призове с толкова болка, да ни тласне с крехките си ръце към онова, което е много повече от самите нас, и да остане завинаги, цяла и жива, в сърцето на своето поколение – прекрасното поколение на нашата Петя.

Х р и с т о   Ф о т е в


Назад Горе  
 

Формат за отпечатване  

© 2006, Регионална библиотека П. К. Яворов, гр.Бургас
Изработка: Prima-Soft