Начало
Новини Електронни каталози Библиографии Контакти Услуги Каним Ви...
Търсене  
Библиотеката
 История
Биография на Пейо Яворов
 Дейности и задачи
 Електронни ресурси
 Структура
Директор
Заемна служба
Читалня "П. Дубарова"
Методичен отдел
Читалня за хуманитарни, точни и приложни науки
Междубиблиотечна заемна служба /МЗС/
Ресурсен център на Гьоте-институт България
Отдел "Нормативни документи"
Читалня за текуща периодика
Изкуство
Справочно-библиографски отдел и краезнание
Комплектуване и обработка
Обучителен център
Детски отдел
Автоматизация
Административен отдел
 Фондове и каталози
Фондове
Лични колекции
Каталози
 Библиографии
Георги Дюлгеров
проф. Иван Карайотов
Христо Фотев
Петя Дубарова
 Услуги
Правила
Такси
 Проекти и програми
Проект „Земята по-чиста, ние по-знаещи”
Проект "Глобални библиотеки"
ПРОЕКТ „РЕГИНА ПИ”
ABLE
Проекти на Министерство на културата
Мегапроект “Пушкинска библиотека”
Ресурсен център за съвременен танц
Проект „Парчета @рт”
 Каним Ви ...
 Нови постъпления и книги с автографи
НА ВАШЕТО ВНИМАНИЕ
АБОНАМЕНТ
АВТОГРАФИ
 Библиотечна мрежа
В областта
Библиотеките в България
СБИР
 За Вас, библиотекари
 Дарители
За 2017 год.
За 2016 год.
За 2015 год.
За 2014 год.
За 2013 год.
За 2012 год.
За 2011 год.
За 2010 год.
За 2009 год.
За 2008 год.
За 2007 год.
За 2006 год.
До 2006 год.
Електронни ресурси
 Дигитална библиотека
 Каталози
    · на РБ"П.К.Яворов"
    · РЕГИНА
    · РЕГИНА-ПИ
    · РЕГИНА СТАТИИ
    · на други библиотеки
Бургаски край
 Област
 Община
 Бургас
Никулден - Ден на Бургас
Освобождението на Бургас - 6 февруари
24-ти пехотен черноморски на Н.В.Царица Елеонора полк
 Общини в Бургаска област
 Културни институти
Галерии
Музеи
Държавен архив
Театри, музика...
Издателства
Творчески съюзи
Книжарници
МКЦ
 Културни прояви
Общински
Национални
Международни
Литературни новини
 Учебни заведения
 Народни читалища
 Национален парк     Странджа
Други
· Бележити дати и събития
· Културна програма
· Фотогалерия
Покажи / Скрий
 
Покажи / Скрий
Христо Фотев - НЕЩАТА ОТВЪД ПРИЗНАНИЕТО (интервю)


Х Р И С Т О   Ф О Т Е В


Н Е Щ А Т А  О Т В Ъ Д  П Р И З Н А Н И Е Т О


Човешкото и поетическото присъствие на Христо Фотев в литературния ни живот е неизменно градиращо към извисяващи състояния.Високопарни думи, би казал Поетът. Но те му прилягат не само заради неговото вече 60 - летие, съдържащо мигове, сакрализирани до неистовост заради чудото - Живот, превърнат в Поезия.

-Удовлетворява ли Ви неоспоримото признание и доколко то е необходимо на поета, дава ли му нужното самочувствие?

- Признат, приет от всички - мисля, че това са условни неща. Знам само, че има много хора мои читатели. И те изпитват нужда от мен, както може би и аз от тях, не може би, а сигурно. Проверявал съм го нееднократно в десетки срещи в страната.Значи - не съм отекнал напразно.И това са вече нещата отвъд признанието. Шейсет години - това ми звучи непривично.Аз нямам чувство за календарно време.Но ето че достигнах една гранична за българския поет възраст. И гледам на това не като на постижение - това е Божа работа, а като на подвиг. Като си помисля само колко прекрасни същества, поети са били убивани, смазвани. Но представете си и другото - един поет да бъде на 90! Както е имало и ще

има. Но аз надали...Кой знае...

- Изпреварихте въпроса ми за времето - размишлявате ли за него, какво е то за Вас?

- Не, аз не размишлявам за времето. Аз изживявам времето, то е у мен. Сигурно съм вътре във времето. И го отчитам по няка

къв начин. Но надали бих могъл да го обясня. Не случайно никога не нося часовник,още от юноша. Но Левски го е казал много точно и красиво:"Ние сме във времето и времето е в нас!"

- Съдбовно са преплетени живот и творчество в биографията Ви - детството и юношеството Ви са свързани с черноморския бряг, сега живеете в София, а последната Ви книга, която излезе миналата година,се нарича "Аполис"(низвергнат - на гръцки). Свързано ли е това с изконното чувство за самота, присъщо на истинските поети?

-Самотността е въздухът, който съм дишал.То е предопределе ние, нещо над биографията. Казахте крайбрежие. Да, от Истанбул до Одеса - това е моят пейзаж. Бях двайсетгодишен, когато посетих Констанца с един риболовен кораб, бях моряк на тоя кораб. И когато се изкачвах по едни стъпала към града, на самото пристанище, видях бронзовата фигура на човек, седнал, скръстил ръцете си. Това е Овидий - казаха ми. Овидий, който е бил заточен от Октавиан Август там на края на света, сред варварите. И колко странно. Споменът с векове се е пазил за тоя човек. Той е бил отчаян, но не се е предал. Бил е блестящ, елитен римлянин. Поет,колкото си иска. И той седи там, един огромен, по - скоро монументален паметник - ние през последните години объркахме обема с монументалността. Самотността е една категория, достойна за преодоляване, за опитомяване.

- Трудно е да се съхрани духовна сетивност дори и особено в днешното време на подмяна на стойности. Как опазвате това от ношение към света и любовта като еманация на живота, на свободата на духа?

- Дано да е така. Може и да е свързано с годините на криза в началото на моя живот - позволявам си да употребя тази популярна сега дума в нашия словесен живот. Аз зная какво е бедност.Какво значи да няма хляб. Какво значи една майка с три деца без помощ от никъде - моята майка. И какво значи достойнство - да сеоцелее, но без да се снижи с милиметър от самата себе си, без да снижи и нас, децата. Безмилостно, с любов - това бе големият урок, който научихме. Това остана като компас, на чиято посока е вече късно да изменям.

- Вероятно новата Ви книга ще даде израз на цялата любов,която носите у себе си.

- Пиша книгата, за която съм мечтал винаги. Тя сама се пише. И да позволя това. То няма нищо общо със съчинителството, с измислицата, с изобретателността, с конструкцията. Това е въпрос на доверие - да повярваш на това, което се ражда у теб самия, в цялото ти тяло и в цялата ти душа. Това е повече от щастие. Това е любов. Много неща са подобни на любовта, много неща са над отчаянието, над надеждата, но над любовта - не. Трудно ли е да се приеме поетическата съдба като жизнен еквивалент?

- Понякога това са неразличими неща. Сега завършвам една елегия, опит за опус, който привидно изобразява живота ми в село Равадиново и същевременно няма нищо общо с това. Изобразявам два различни свята, подобно на миража и автентичния пейзаж. Това са неща над живота и над съня, това е истинската майка на нещата, родилният й вик. Мечтата ми е да "хвана" текстовете в мига на създаването им, за да мога да включа и този, който пристъпва към тях, в самия акт на съз

даването. Трудна, почти невъзможна задача.

- Затова ли се наричате бленуващ човек, а не мислител?

- Защото съм точно такъв. Има хора мислещи и хора бленуващи. Аз съм от втората категория. Умея да бленувам.Наистина позволявам си понякога да мисля и мисля луксозно. А понякога се зашеметявам от групостта на собственото си мислене. Разбира се, познаваме и сплав от две категории - тях аз наричам луксозни хора, какъвто е Цветан Тодоров например.

- Помага ли ретроспекцията на изживяното за по - пълноценния миг от настоящето? Към кои моменти от миналото се връщате?

Как да не се обръщам към миналото - такъв великолепен резерв на надежди и на отчаяние, на опит, на гняв, омерзение. Миналото, разбира се. Но не прекалявам с това. Аз живея повече с мига, с настоящето. Връщам се към различни моменти, към пейзажи повече, по - рядко към хора. Аз живея с хората, живея и с тези, чиято смърт не мога да приема.

- Вероятно и Иван Пейчев е един от тях? Разкажете повече за този период от живота Ви?

- Това беше големият шанс в живота ми, тъкмо във възрастта и във времена, когато можех да направя невероятниглупости със себе си.Той ми показа много неща. Също и разликата между бохемството и истинския артистизъм и празничност - сега се говори за тези неща. Въпреки че около него се въртеше невероятно съзвездие от бохеми, между които имаше и изключително надарени личности. Но никой не можеше и не си позволяваше отношението към себе си, както Иван - жесток и внимателен, винаги нащрек. За Иван тепърва трябва да се говори...

- С това ли да приключи разговорът ни? Какво бихте казали за финал?

- Човек не може и не бива да се изрече целият. Все пак шейсет години е една невръстна възраст...



В е к 21, 6 - 12 апр.1994, с.10


Назад Горе  
 

Формат за отпечатване  

© 2006, Регионална библиотека П. К. Яворов, гр.Бургас
Изработка: Prima-Soft